A new ProZ.com translation contests interface is currently in development, and a preview contest is underway. Click here to visit the new interface »

Previous ProZ.com translation contests

Russian » Bulgarian - 2 finalists


Евгений Евтушенко. Четвертая Мещанская. 371 words
Вечером следующего дня мы встретились со Степаном на стадионе; билеты мы покупали заранее,— как всегда, три места рядом. Но Риммы с ним не было.
— Что ты ей сказал вчера, Степан? — спросил я тихо, но жестко.
— Что не люблю ее, — вот что я ей сказал! И ни о чем больше не спрашивай. Гляди, Кока-то наш плох...
Как раз в эту минуту Коке дали отличный пас, а он даже не попал ногой по мячу.
— С поля Кутузова! — завопил, сложив ладони трубкой, наш сосед и вскочил, роняя с колен портфель, из которого посыпались бухгалтерские бланки, половина булки с колбасой и бумажные стаканчики.
И стадион подхватил и стал скандировать с торжествующим презрением:
— С по-ля! С по-ля!
Он был жесток, стадион. Он мгновенно забыл о том, сколько раз аплодировал этому высокому русому парню с такими талантливыми ногами.
Сейчас он видел только его позор и требовал его заменить. А Кока, отяжелевший от вчерашнего чешского пива и пришибленный несущимся отовсюду улюлюканьем, беспрестанно терял мяч и бил непонятно куда. И вдруг, собрав, видимо, все силы, он изумительно красиво перекинул мяч пяткой через голову самому себе на выход, перепрыгнул через подставленную ногу рыжего венгра и ударил уже почти с самой ленточки. Весь стадион, и веря и не веря, привстал, что-то крича и швыряя в воздух кепки, зонтики, плащи. Счет стал 1:1. И тут же раздался свисток судьи.
Венгры, присев на корточки, фотографировались в центре поля, а наши ребята в темных от пота футболках понуро пошли в раздевалку. И самым понурым был Кока, хотя он и спас команду от поражения... Нам стало жаль Коку: все-таки он был наш, с Четвертой Мещанской. Мы зашли к нему в раздевалку. Нас долго не пропускали, но потом пропустили. Все футболисты уже ушли, а Кока все еще мрачно сидел, закутавшись в мохнатое полотенце.
— Не будешь в следующий раз пить перед матчем! — сказал я. — А все-таки штуку ты здорово забил, Кока...
Он вдруг по-детски заулыбался.
— А это действительно ничего, кажется, вышло: пяткой через голову самому себе на выход. — И вдруг снова помрачнел.
Потом он стал одеваться. И с появлением на нем белой рубашечки, пестрого пиджака с разрезом позади, небесных брюк, остроносых мокасин и уже известного бронзового перстня снова превратился из грустного мальчишки в великого футболиста.






Entry #1 - Points:
Vesselina Georgieva
Vesselina Georgieva
Bulgaria
Вечрта на следващия ден се срещнахме със Степан на стадиона; билетите бяхме купили предварително - както винаги три съседни места. Но Рима не беше с него.
- Какво и каза вчера, Степан? - попитах тихо, но категорично.
- Че н е я обичам, ей това и казах. И нищо друго не питай. Виж, Кока хич го няма...
Точно в този момент на Кока му подадоха отличен пас, а той даже не улучи топката с крак.
- Кутузов - навън! - закрещя, свил дланта си като тръба, човекът до нас, и скочи, събаряйки от коленете си чантата си, от която се изсипаха счетоводни формуляри, половин хлебче със салам и картонени чашки.
Стадионът поде думите му и започна да скандира с тържествуващо презрение:
-На-вън! На-вън!
Беше жесток този стадион. Моментално забрави колко пъти беше аплодирал високия рус младеж с толкова талантливи крака.
Сега виждаше единствено позора му и искаше да го сменят. А Кока, натежал от вчерашната чешка бира, и смазан от носещото се наоколо освиркване, непрекъснато губеше топката и риташе неясно къде. И изведнъж, видимо събрал всичките си сили, изумително красиво прехвърли топката с пета през глава на изходна позиция, прескочи протегнатия крак на рижия унгарец и шутира почти от самата линия. Целият стадион, и вярвайки, и не вярвайки, се изправи с викове, хвърляйки във въздуха каскети, чадъри, шлифери. Резултатът стана 1:1. И в този момент се чу свирката на съдията.
Унгарците се снимаха клекнали в центъра на терена, а нашите, в мокри от пот фанелки, умърлушено се отправиха към съблекалнята. Най-умърлушен от всички беше Кока, макар че точно той спаси отбора от поражение... Стана ни жал за Кока, той беше от нашите, от Четвърта Мещанская. Отидохме при него в съблекалнята. Дълго време не ни пускаха, но накрая влязохме. Всички футболисти си бяха тръгнали, а Кока седеше мрачен, увит в пухкава кърпа.
- Другият път преди мач няма да пиеш! - казах му. - А голът ти беше страхотен, Кока...
Той изведнъж се засмя като дете.
- А, това сякаш наистина се получи като две и две: с петата през главата сам на себе си подадох. - И отново помръкна.
След това започна да се облича. И с бялата риза, пъстрото сако с цепка отзад, небесносиния панталон, мокасините с остър нос, и вече известния бронзов пръстен, той отново се превърна от тъжно момче във велик футболист.



Entry #2 - Points:
Irena Pizzi
Irena Pizzi
Italy
На следващата вечер се срещнахме със Степан на стадиона, бяхме си купили билети предварително, както винаги - три места едно до друго. Но Рима не беше с него.
- Степан, какво й каза вчера? - попитах го тихо, но твърдо.
- Че не я обичам вече - това й казах! И не ме питай нищо повече. Гледай, наш Кока хич го няма...
Тъкмо в този момент на Кока му пуснаха отличен пас, а той даже не успя да докосне топката.
- Кутузов у дома! - изрева, свивайки длани в рупор, запалянкото до нас, после скочи на крака и изтърва чантата, която държеше на коленете си. По земята се разпиляха фактури, недояден сандвич със салам и картонени чаши.
А стадионът подхвана след него и вече скандираше с тържествено презрение:
- У до-ма, у до-ма!
Стадионът беше неблагодарен. Запалянковците в миг забравиха колко пъти в миналото са ръкопляскали на този висок светлокос младеж с толкова талантливи крака.
Сега виждаха само падението му и настояваха да бъде заменен. А Кока, натежал от снощната чешка бира и объркан от освиркването, непрекъснато губеше топката или я пращаше не се знае къде. И изведнъж, явно събрал всичките си сили, невероятно красиво с пета прехвърли топката през главата си, овладя я, и като прескочи през крака на рижавия унгарец, който се опитваше да го спъне, я изстреля почти от самата тъч-линия.
Всички скочиха на крака, все още невярващи на очите си, всеки крещеше нещо, във въздуха полетяха шапки, чадъри, шлифери. Резултатът стана 1:1, и в този момент се раздаде последният съдийски сигнал.
Унгарците се снимаха клекнали в центъра на игрището, а нашите, с потъмнели от пот фанелки, мрачно се запътиха към съблекалните. И най-мрачен от всички беше Кока, въпреки че именно той спаси отбора от поражение...Дожаля ни за него, та той беше наш, от Четвърта Мещанска. Влязохме в съблекалнята. Дълго ни държаха отвън, пред вратата, но най-накрая ни пуснаха. Всички футболисти вече си бяха отишли, а Кока седеше все така мрачен, омотан в хавлиена кърпа.
- Да се научиш да не пиеш преди мач! - казах аз - И все пак голът беше страхотен, Кока...
Той разцъфна съвсем по детски в усмивка.
- Наистина, май не беше зле: центрирах си я сам, с пета и през главата. - А после пак стана мрачен.
След това започна да се облича. И с появяването на бялата риза, шареното сако с шлиц, небесно-сините панталони, мокасините с остри носове и известния вече бронзов пръстен, в миг изчезна тъжният хлапак, пред нас беше великият футболист.



« return to the contest overview
Translation contests
A fun way to take a break from your normal routine and test - and hone - your skills with colleagues.